Да бе   душата взрив, та  прославеното его да пострада
да беше сринал арогантното ни аз с  гръм и тясък страшен.
  предали себе си на грешния инат-живеем в собствен свят

 Булка плаче, младаженеца за гушата я хваща.
Кумеца в скута, мазно им го слага
тичат по Дондуков, нашите свадбари

 Свадбарите се скараха!

Тленно тяло за последно тръгва по земната пътека
душа покорно се завръща при създателя си-Бог отеца!
Времето е спряло в песнопение, мълчание

Сглобка, муфа-съединение
дялове, постове-учреждения.
Подялба, траншове-кражба

 Събудихме я сприхава на сутринта
завесите и вдигнахме а в очите ни поглежда тя!
Слънцето заблестява в душицата и спяща

 Един романс звучи в двама
две думи само за любов голяма.
Ти си кратък стих от вечни рими

Море в хоризонта се задава а, знаем ли в него как се плава? То спокойно вижда се от тук но ехото донася, бурен звук! С лодка може ли да се отплува- когато душата се вълнува? Морето в нас е непредвидимо затуй да търсим кораб, за своя си...

 Едно мишле потропа в моето мазе
на скришно място бързо се прикри.
Очичките му затрепереха в искри

 Първи път е всичко
тази дума ни е закрилник:
За първи път изплакваме

 В претъпкан автобус с хора  седях на последната седалка  аз. Слизаха, качваха,  бутаха се хора с багаш сякаш не виждаха че и  други има там. Гледах пътниците и нещо не разбрах-  бързаха, вътре в автубуса,  а той ще ги  закара тях.   Род...

 Погледнах очите си в огледало
проговориха в глас, искрен и реален.
Казаха за мен, някои неща-